Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

Слава богу, срещата на ОССЕ в София приключи безаварийно, поне за града и обитателите му, вдигна се най-сетне и прословутата блокада - ех, как звучи само, „блокада на София“, сякаш се е изсипала в столицата жандармерия да лови нелегални комунисти, докато наоколо й падат съюзнически бомби...          Миналата събота във вестник „Сега“ излезе една статия на Димитър Денков, „Рецепта за шаран и политическа коректност“, която много хубаво иронизираше и блокадата, и медийното отразяване на срещата на ОССЕ. Ще ви прочета любимия си откъс: „Я си представете, че в неотцепения център се изсипят вносни алтерглобалисти, евроскептички с фереджета, защитници на животните и кубински агенти. Какво тогава? Да не се вземат мерки ли? Да се хвърли петно върху усилията на правителството ли? Да се изложим пред чуждите делегации и репортери ли, които набързо ще помислят, че не са в София - града на кротката мъдрост, а в Сиатъл, Неапол или даже Прага? И после - да чакаме инвеститори!?“          Прав е Димитър Денков. Не трябва да оставяме големите и по-малките братя от организацията с впечатлението, че тука у нас виреят някакви антиглобалисти и прочее съмнителни елементи. Така или иначе имаме традиция в това да сме най-послушният съюзник и най-уютното местенце за провеждане на конгреси и за летуване на чужди лидери от братски страни и партии. Тя, тази традиция дотолкова се е просмукала в нрава ни, че и да не ни отцепваха полицейски кордони, ние пак щяхме да си седим вкъщи пред телевизора и да лапаме шарани. Че как, вие представяте ли си сериозно в мразовитата декемврийска вечер някой нахъсан антиглобалист да цъфне пред НДК, да вика против ОССЕ и против употребата на естествена кожа, и да мята бутилки по полицаите? Друг път.          И в крайна сметка блокадата не се оказа толкова страшна. Министърът дори взе, че официално се извини на гражданите за причиненото неудобство - чудо нечувано. Трафикът в столицата не колапсира, всичко мина спокойно. Вярно, за мен поне беше потискащ фактът, че като изляза навън и виждам пълчища полицаи - по принцип гледката на униформа ми действа отблъскващо и някак инстинктивно гледам да мина на другия тротоар. Но и полицаите се държаха прилично. Събираха се по групички и пушеха; в най-лошия случай самотни единаци, гледали твърде много филми с Арнолд Шварценегер, се оглеждаха мъжествено и брояха наум потенциални терористи. Е, не ми се ще да мисля какви никулденски пиршества са си спретвали престъпниците в опразнените от полиция райони, но карай да върви.          Така че цялата работа излезе много шум за нищо. Само дано не вземат да зачестяват подобни сбирки и да си живеем в условията на перманентна блокада. И да не ни плашат предварително от всички посоки как няма да можем да си покажем носа от вкъщи. Понеже тъкмо това е тактиката на световния тероризъм: да насажда параноя. В един момент вече няма да има нужда никой да взривява посолства и небостъргачи. Гражданите от така наречения „западен“ свят сами ще изпадат в паника, колчем някой високопоставен държавник рече да се отбие в града им. А полицаите ще обикалят и ще гледат подозрително.          Иначе блокадата си имаше и добри страни - поне видяхме как биха изглеждали няколко централни улици без коли по тротарите.         11.12.2004 г.       ---     * Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.