Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

Вчера ми попадна една интересна статия от Иван Илчев във в. „Сега“, озаглавена „За чалгата в историята“. Не става дума за мястото на чалгата в историята, а за онези псевдоисторически трудове, които според автора съответстват на въпросния музикален стил. Ето, впрочем, как обяснява метафората си той самият:          „Чалга са материали, които дирят сензация на всяка цена, които представят все още неясни, а в много случаи и неверни предположения във форма, угаждаща на масовия вкус, които съзнателно или несъзнателно апелират и целят да окажат въздействие върху сравнително необразованата част на аудиторията с вкус и интерес към историята, към настроената „патриотично“ част от читателската и зрителската аудитория, към тези, които се чувстват несигурни като българи в една нова като характер Европа и отчаяно се нуждаят от познат здрав пристан, към който да закотвят вовеки веков нестабилното си самочувствие.“          Страшно много има да се пише по този въпрос и наистина се надявам, че тази статия не е просто глас в пустиня, а ще предизвика и отговори, и допълнения, дай боже и сериозна дискусия. Както завладя музикалния пазар, чалгата постепенно завладява и говоренето за историята в България - или поне онова говорене, което най-често ще чуете по медиите, онова говорене, което тръби гръмогласно от страниците на най-тиражните вестници, което в мекия си вариант иска всички да се бием в гърдите, защото българите са голяма работа, а в хард-варианта си уточнява, че българите са голяма работа защото са лунно племе, създало земеделието, астрономията и пирамидите, пък гледайте сега, някакви си кирливи европейци ни казват какво да правим.          Чалгата в историята. Интересно ще стане, ако се комбинира с чалгата в музиката. „Гот ми е на мен сега да обсаждам Сердика. Ех, Кубрате, Кубрате, адски ми е гот бе, бате!“ Майтапът настрана, чалгата в историята според мен е много по-зловредна от тази в музиката. Тя не оформя около себе си собствена субкултура, не признава граници. Тя не просто се гологъзи от билбордовете. Тя претендира да е Истината за България и Българите, претендира да я издават в луксозни томове и да я подаряват на чужди държавници, претендира да седи в общинските съвети, в парламента, даже в президентския пост може да се цели... Чалгата в историята дава излаз на сега изкристализиращи настроения в българското общество като шовинизъм, расизъм, мачоизъм, хомофобия. Затова на мен дори по-интересни от самата статия ми бяха мненията отдолу във форума. Имаше там следното мнение: „Все повече се убеждавам какви са нагласите на българското общество: ако някой напише подобна статия, то той непременно ще се окаже гей, комунист, чорбаджия, юдеомасон или каквото там - според вкуса.“ И следващото мнение гласеше: „Ами че то тоя автор си е всичкото това: педал, комунист, чорбаджия и юдеомасон!“ Ето за това говорим. И ще има още да си говорим.         08.01.2005 г.       ---     * Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.