Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

Честит ви национален празник, като за начало. Като четях вестниците тия дни, очаквах да намеря някоя интересна статия за трети март, за националната идентичност, туй-онуй; вместо това обаче ми попадна една любопитна новина. Вестник „Сега“ в третомартенския си брой обявява: „МОН обмисля дали да отмени половите квоти в гимназиите“. За какво става дума? В така наречените „елитни гимназии“, предимно в езиковите, от много години насам приемът на ученици се разпределя по квоти: половината момчета, половината момичета. Сега обаче на Българския хелзинкски комитет изведнъж му е хрумнало, че това разделение представлявало полова дискриминация. Понеже става така, че в гимназиите влизат момчета с по-нисък бал, а момичетата с по-висок остават отвън.          По принцип, странно звучи идеята, че равните квоти са дискриминация за когото и да било. Да не говорим какви резултати би дало тяхната евентуална отмяна. На всеки е ясно, че на тази възраст момичетата са много по-старателни от момчетата и изкарват по-високи оценки. Това няма как да означава, че момчетата са някак си изначално по-глупави. Може би означава, че е грешен начинът на оценяване, след като не дава адекватни резултати. Може и да означава, че има нещо сбъркано в моделите на поведение, които обществото налага на половете. Но във всеки случай със сигурност означава, че ако няма квоти, в една „елитна гимназия“ на година ще влизат, примерно, не 90 момичета и 90 момчета, а 120 момичета и 60 момчета. Какво следва оттук нататък? Първо, трудности при образованието. Второ, цяло едно поколение със сбъркана социализация: едва ли някога в образованието е било измисляно по-кретенско нещо от еднополовите училища. Ами когато това поколение тръгне да си търси работа? Ще се окаже, че в него мъжете са несравнимо по-ниско квалифицирани от жените. Спор няма, че в течение на хилядолетия факт е било обратното, поради мъжката доминация в човешкото общество и потискането на жената. Само че, ако не се лъжа, днес идеята е да се постигне равновесие между двата пола в социално отношение, а не да се натрие носа на единия.          Цялата тази дандания показва, че в България има остра нужда от изясняване на проблематиката, свързана със социалния аспект на половете и отношенията между тях. И на теория, и на практика. Затова съм доволен, че глупавата инициатива на Българския хелзинкски комитет съвпада с излизането на първия брой на списание Алтера, което си поставя за цел да разглежда тъкмо тази проблематика.          А иначе, отмяната на половите квоти в гимназиите вече я пробваха през 1993 година. С катастрофални резултати. Вероятно и тогава някой дърдорко се е сетил да размахва пръст и да заплашва, че ще съди държавата. Изобщо, българското образование се оказа арена за всякакви експерименти, плод на авантюристичен откривателски дух и на зле насочена хиперактивност. Току-виж пак станало така. И пак за сметка на учениците.          Впрочем, тези от Българския Хелзинкски комитет не бяха ли същите, които обясняваха как военната интервенция в Ирак била средство за подобряване на положението с човешките права?         06.03.2005 г.       ---     * Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.