Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

Наскоро ми разправиха за едно момиче от Добрич, гимназистка, която нещо се увличала по някакви анархистки писания, ровела се из анархистки и анти-глобалистки сайтове, а на всичкото отгоре имала и конфликт с директорката на гимназията, в която учела. Не разбрах по какъв повод, но в даден момент взела, че разлепила из училището лозунги, на които пишело: „Свобода на учениците!“ Директорката поразпитала, позаплашила, и бързо стигнала до виновника... Дотук нищо особено. Нормално би било да допуснем, че лозунгите са били махнати, а момичето - наказано със строго мъмрене в присъствие на родител или нещо такова. Защото какво повече би могло да се случи?          Оказва се, че има какво. В момента на това момиче му предстои съдебно дело по обвинение в „разпространение на материали с фашистко, расистко и подриващо устоите на държавността съдържание“. Прокурорът иска за нея три години лишаване от свобода.          Не е за вярване, нали? Не е за вярване, но е факт. Това се случва в Република България, която твърди пред света, че е демократична държава. Излиза, че ако в тази демократична държава една идеалистично настроена тийнейджърка, увлечена сигурно по пънка и разните там свързани с него анархистични блянове, вземе че напише в училище „Свобода на учениците!“, то в дома й нахлуват полицаи с прокурорска заповед, извършват обиск, конфискуват й компютъра, слагат й белезници, и я изправят пред съда. Съседите не остават безразлични: „Само така! Така трябва! Трябва силна ръка! Какво си въобразяват тия, младите? Ние такива ли бяхме ние едно време? Такива неща ли сме вършили? Срамота! Силна ръка, силна ръка! Всички да ги вкарат в правия път!“          Неотдавна, по повод абсурдния закон за еднократната доза, измислен от новоизлюпилата се партийка „Новото време“ и гласуван с повсеместно невежество от почти целия парламент, политологът Евгений Дайнов каза нещо умно: „В застаряващи и страхливи общества като българското най-лесният враг са младите.“ Поразходете се на пазара, подслушайте някой квартален разговор, съберете смелост да слезете от влака в някое малко градче. Голяма е вероятността още на втората минута да чуете същото, което са изплюли с врява и безумство съседите на подсъдимото момиче. Какво си въобразяват младите! Те трябва да бачкат, да бачкат, да бачкат! Всички в строя! Силна ръка, силна ръка! Силна ръка и шкембе чорба!          Ето това е фашизъм. Това е фашизъм. Български еснафо-фашизъм. Хората, които цял живот не са правили нищо друго, освен да бачкат или да се правят, че бачкат за мизерното си съществуване, хората, които въздишат по ясния ред и голямата лъжица на тоталитаризма, хората, чието единствено забавление е да се насмучат с евтина ракия и да псуват пред телевизора - накратко казано, фрустрираните, необразовани български еснафи, си намериха вяра, която да им дава някаква опора в живота. Тя е изградена върху омразата и агресията, върху желанието да видят как някой хваща една дебела тояга и почва да млати всички, които не са като тях. Предпочитаните групи за млатене са образованите, заможните, амбициозните, социално активните, всички, които не се бият в гърдите, че са българи и всички, които не слушат чалга; но преди всичко младите. И докато политолози и журналисти плетат дълбокоумни анализи дали Анастасия Мозер ще се коалира със СДС, с ДСБ или с БДЖ, утре някой надъхан и късо подстриган патриотин ще застане начело на тази все по-нарастваща прослойка от българското население, и ще поиска властта. Вземе ли я, вероятно първата му работа ще бъде да натика ей-такива като нас, дето много знаят, в затвора. И там ще ни е мястото, ако продължаваме да мигаме на парцали и да хленчим как било в Европа...         13.11.2004 г.       ---     * Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.