Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

Да ви кажа първо какво научих тази седмица: във вторник в „Труд“ излиза една кратка статийка: „Черноморски страни ще контролират геннопроменените храни“. Заинтригувам се, понеже генно-модифицираните организми (ГМО) са ми една от болните теми, та зачитам и изключително се впечатлявам. Защо ли - защото председател на тази Черноморска асоциация по биотехнологии, която щяла да контролира разпространението на ГМО и безопасността им за населението, щял да бъде директорът на Института по генно инженерство, акад. Атанас Атанасов.          Започвам с няколко разяснения - в Европа самото словосъчетание „генно инженерство“ е почти равносилно на „биотероризъм“. Да си председател на Институт по генно инженерство звучи горе-долу все едно да си ръководител на официална, легализирана терористична групировка. Така че да излезе такъв човек пред вестниците и да приказва как щял да ни пази от ГМО, е, меко казано, странно. Особено след като допреди две години същият този Атанас Атанасов тръбеше как в неговия институт се провеждали редица генетични експерименти с растителни култури и как щял да въведе в България генномодифицирани храни. После се усети, че това май ще му донесе не полза, а вреда, и моментално мина в другия лагер: вече се доблестно се сражава срещу разпространението на ГМО. Което нагледно показва колко е лесно да лъжеш и манипулираш българското общество, което не помни какво си говорил вчера. Все едно вълците да създадат асоциация по опазване на агнетата.          Истината е, че всъщност в България отдавна има площи, засети с генномодифицирани култури. Корпорациите, които ги произвеждат, принципно проявяват достатъчно интелигентност, за да не ги сеят на собствена територия. Избират се страни от Третия свят, генноинженерни републики, в които винаги ще се намерят няколко корумпирани псевдо-учени и още няколко корумпирани чиновници, да осигурят площи за експерименти, а после и за индустриално производство. После генномодифицираната соя, царевица и пр. отива при потребителите, които са достатъчно наивни да я ядат, както и при тези, които не знаят за какво става въпрос. Както и при трети, които знаят за какво става въпрос, но не знаят, че ядат ГМО, защото на етикета не пише. Още по-лошо е, че семената на генномодифицираните растения, като всички уважаващи себе си семена, гледат да се пренесат на колкото се може по-голямо разстояние и да попаднат на колкото се може по-голяма площ, измествайки по-неустойчивите и непродуктивни натурални култури. На това му се вика генна зараза. И то означава, че ако в България има дори само една нива, засята с генномодифицирана царевица, ние не можем да бъдем сигурни каква царевица ядем. Докато се тъпчем с опасни за здравето храни, корумпираните псевдо-учени и чиновници тъпчат портфейлите си с долари. Те също ще ядат същите опасни храни, но алчността винаги върви ръка за ръка с глупостта. От това обаче ще си патим всички.         20.11.2004 г.       ---     * Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.