Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

Идва пролет, скоро ще почнат да пеят птичките, да бръмчат пчеличките, да никнат цветенцата. И понеже пролетта е време за промени, настанаха промени и в българското правителство. Тъй като водя едно що-годе културно предаване, интересът ми, логично, се насочи към новото министерство на културизма. Не знам какво точно означава обединяването на културата и туризма в една шапка, може би че управляващите се чувстват в областта на културата като туристи, но ще почакаме, ще видим какво би могло да произлезе от тази работа. На мен, съвсем сериозно, ми звучи малко притеснително появата на това ново министерство, защото издава едно мислене за културата преди всичко като за културно наследство - църкви и крепостни стени, които можем да показваме на чужденците и да им взимаме пари. Разкопаваме някоя тракийска гробница, сядаме на входа и късаме билетчета: от лесно по-лесно. Няма да е зле да построим и път до тая гробница, че да могат да стигат дотам не само авантюристи и смелчаги, но това току-виж го свършило някое следващо правителство.          Много е хубаво да се полагат специални грижи за културното наследство. Опасявам се обаче, че в страна ката нашата, където погледът е постоянно вторачен назад към националните митове, към всевъзможни кървища и кокали, специалните грижи за културното наследство ще означават пренебрегване на културното настояще. Някак все не им хрумва на нашите управляващи, че в България продължават да се пишат книги, продължават да се рисуват картини и да се прави музика. На това му казвам културно настояще. И не би било лошо да се направи и за него нещичко.          Но така се случи, че новината за обединението на културата и туризма в едно министерство отстъпи по интерес пред персоната на новия министър, Нина Чилова. Ами това си е събитие, да не би всеки ден да назначават за министър на културата такава една млада и хубава жена? Неслучайно заради нея на оня свят Панчо Владигеров и Златю Бояджиев се хванаха за гушите, а пък Оскар Уайлд седна да кара интензивен курс по руски, за да напише пиесите, които тя му приписа. Случват се и такива работи. Не само на оня свят, ами и на нашия. И не знам защо, колкото повече си мисля за новото министерство и новия министър, и се сещам една сентенция на Радой Ралин: не ме е страх от министъра на културата, страх ме е от културата на министъра.         26.02.2005 г.       ---     * Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.