Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

 

ПЕШЕХОДСКА ЕЛЕГИЯ

 

 

Ангел Игов

 

         В четвъртък, като намерих време, седнах пред компютъра да прегледам вестниците (добре звучи, нали?) и почнах от „Сега“. Гледам в рубриката „България“ една статия „Платено паркиране в целия център на София“ и си викам „Я!“ Става дума за идеята на зам.-кмета по транспорта Велизар Стоилов паркирането на автомобили в целия център да се заплаща, като на живеещите там се дава талон за безплатно място. Статията е кратичка, но всяко следващо изречение ме изпълваше с ентусиазъм. Изведнъж взех да си представям едни такива розови картинки как тротоарите на улиците са освободени от паркирали коли и аз мога наистина, ама наистина да вървя по тези тротоари, а не да се провирам между трошки, по чиито покриви през годините се е формирала почва и скоро цяла ливада ще избуи, или да ходя направо по улицата с риск за живота си. Представих си как една майка с количка може да мине разстоянието между две преки за по-малко от половин час, защото не й се налага постоянно да вдига количката над окупиралите тротоара коли. Абе, въобще, розови мечти...
         Но взех че надникнах и в мненията под статията, да видя дали отборът форумци споделя моя ентусиазъм. Нищо подобно! Като се почне с: „А може ли на Велизарчо Стоилова да му набием един к...р в устата мръсната?“ и се стигне до още по-цветисти изказвания, силно преобладаващият дух беше на несъмнено отрицание и откровено гражданско възмущение, проявено по традиционния български начин. Колкото и да ми беше неприятно, опитах да потърся някакво основание в тези мнения и, за свое съжаление, успях.
         Проблемът е, че аз възприемам предложението от гледната точка на пешеходец. Писнало ми е да изпълнявам акробатични номера в опитите си да вървя по улицата, писнало ми е да се наслаждавам на гледката на безброй хаотично паркирани возила. В никой друг град не съм виждал подобно нещо. То е не само безумно неудобно, то ме обижда, зверски ме обижда пълната липса на мисъл за пешеходеца, пълната безотговорност и дебелашка наглост: „Що па да не си паркирам, он че ми каже на мене той!“ Изказалите се форумци разсъждават от гледната точка на шофьори. И са прави за себе си. Който работи в центъра - къде да паркира?
         И все пак изход от задънената улица има. Да цитирам потребителя „Писна ми“, „Както винаги, каруцата се слага пред коня.“ Да въведеш такива крайни мерки за паркирането в центъра преди да си създал други възможности, е едновременно непочтено и безсмислено. Това само би засилило хаоса. Другояче биха изглеждали нещата, ако вместо безбройните офис-центрове и хотели се строяха от време на време и паркинги - на няколко нива - и ако градският транспорт предлагаше поне малко по-качествена услуга, та да убеди гражданите, че ще им е по-лесно и по-евтино да пътуват с него из центъра, а не с колите си. Вярно е, че навсякъде в Европа паркирането в центъра е или забранено, или невъзможно скъпо. Но за сметка на това са създадени условия да не ти се налага да паркираш там. Първи извод: общината трябва да създаде такива условия и едва тогава да предприема мерки срещу паркирането в центъра. Втори извод, непосредствено следващ от първия: в близките двайсет години положението няма да се промени, колите ще продължават да са на тротоарите, а пешеходците - на улицата.

 

 

 

 

30.10.2004 г.

 

 

 

---

 

 

* Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.

Електронна публикация на 30.10.2004 г.
©
1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]