Автор: Ангел Игов

По-старите текстове в рубриката „Мрежа“:

Как деконсткруираха Дерида - 16.10.2004 г.

        Знаете, че коментарите в началото на предаването най-често са свързани с неща, които съм прочел или чул по българските медии, и... силно са ме впечатлили, така да се каже. Днес ще става дума по-скоро за това, което не съм прочел или чул тази седмица, или това, което никой не е могъл да прочете или чуе, защото изобщо го нямаше. В събота почина един от най-големите хора в областта на съвременната наука и култура, френският философ Жак Дерида. И докато по света има хора, които съвсем сериозно задават въпроса: „Какъв ще бъде светът без Дерида?“, българските медии отчетоха новината с типичната си вяла незаинтересованост. Кратки бележки в някои печатни издания, преписани кой знае откъде, по националната телевизия и националното радио - на практика нищо. ... [целият текст]

Натракано за траките - 09.10.2004 г.

        Отдавна вече е публична тайна, че повечето пъти когато български журналист се опита да пише текст на научна тема, резултатът в най-добрия случай е озадачено повдигане на вежди. Вчера обаче се натъкнах на чудо, на каквото съвсем сериозно не бях попадал досега. За мое изумление това чудо не беше във вестник „Шок“, например, а в един иначе толкова квалитетен вестник като „Сега“. Явно шумотевицата около съкровището край Казанлък е предизвикало нова вълна от журналистически интерес към траките, и ето ни в петъчния брой на „Сега“ една статия от Вилдан Байрамова, озаглавена „Второ доказателство за най-ранна писменост на траките край Кърджали“. От тази статия не може да се разбере нищо, освен че нищо не се разбира. ... [целият текст]

Абсурдистански мистерии - 02.10.2004 г.

        В средата на седмицата българските вестници бяха развълнувани от една поучителна история, разиграла се на берлинските улици: българският посланик в Германия, Николай Апостолов (онзи същият, дето викаше на немския външен министър „Йошката“), шофирал в пияно състояние и не само че не спрял пред стопиращите го полицаи, ами минал през крака на един от тях. Добре че полицаите сгафили и турили белезници на посланика, та сега външно министерство може да протестира: санким, как си позволявате да го задържате, амчи той има дипломатически имунитет. Дипломатическият имунитет, от друга страна, не се дава за да газиш полицаи, но поне можем да сме спокойни, че и немците на свой ред са се издънили. ... [целият текст]

Зелено сукно - 25.09.2004 г.

        Какво да ви разкажа днес? Ще ви разкажа за Събора на българската книга в музея „Земята и хората“. Започвам с един детайл от обстановката, който мен ме накара още с влизането си да повдигна вежди: масата, на която седяха четящите, представящите, водещите и така нататък, беше покрита с класическо зелено сукно, наредените насреща столове пък бяха тапицирани с червен плат - точно както би трябвало да изглежда едно „поетично четене“ по стандартите на зрелия соц. Не че в това принципно има нещо лошо, по-скоро е забавно. Показателно е, обаче, че тъкмо такова оформление е хрумнало на организаторите от Министерството на културата. ... [целият текст]

Институция и простотия - 18.09.2004 г.

        Да си призная, до вчера вечерта въобще не бях решил за какво ще бъде днешният ми коментар. Тогава обаче видях на масата вкъщи да се търкаля петъчният „Монитор“, взех го да го разгледам и какво веднага ми грабна окото - на първа страница редакционен коментар от Петьо Блъсков, озаглавен: „Тъпо, другарю президент!“ Чета аз, чета, и почвам да се чудя дали не халюцинирам. Чакайте и на вас да ви прочета как само започва, да видим какво ще кажете: „Вашето изказване, отпечатано в „Труд“, е тъпо, другарю президент“. ... [целият текст]

Девети до дупка - 11.09.2004 г.

        Уважаеми сънародници! От името на Отечествения фронт ви известявам, че тази нощ в 3.00 часа, по волята на народа и зарад добруването на нашето отечество, действащото правителство бе лишено от своите правомощия. Цялата власт премина в ръцете на Извънредния пълномощен комитет, съставен от Марин Бодаков, Борис Попиванов, и Ангел Игов. Призовават се гражданите да запазят спокойствие. На 11 септември, от 11 часа ще се проведе първият свободен митинг пред сградата на радио „НЕТ“... [целият текст]

Влакове и библиотеки - 17.07.2004 г.

        Някои може би са очаквали днешният ми коментар да бъде за кризата със заложниците в Ирак. Нищо подобно - нямам намерение да заприличвам на безскрупулен журналист, като се ровя и аз на свой ред в тази трагедия. Ще ви говоря за съвсем други неща. На първо място - за един влак. ... [целият текст]

Те това е махалата - 10.07.2004 г.

        През изминалата седмица във вече отпускарски настроените литературни среди взе, че избухна скандал. Причини го една публикация в литературния сайт „ЛитерНет“. Става дума за поемата на Владимир Сабоурин "Йожени или новата асамблея Знаме на мира", която съдържа по груба сметка 4509 стиха и се занимава основно с това да оплюва и съвсем буквално да псува редица български поети, писатели и литератори. На пръв поглед - забавна работа. На втори поглед обаче цялата тази грандиозна псувня повдига редица проблеми. ... [целият текст]

Служим на Република България? - Урраааа... - 05.07.2004 г.

        През седмицата прочетох във вестник „Сега“, че според Стратегическия преглед на отбраната задължителна военна служба ще има до 2015, а не до 2006, както обещаваха всевъзможни министри и депутати доскоро. Друго, което прочетох в същата статия е, че няма възможност да се увеличат средствата за армията, така че парите за модернизация ще трябва да дойдат от икономии. Познайте от какво ще се икономисва... [целият текст]

За паметниците и хората - 27.06.2004 г.

        За всеки, който е чел вестници, темата на днешния актуален блок като че ли се подразбира: това е идеята да се постави паметна плоча на турските войници, загинали край връх Шипка в Руско-турската война. Идеята произхожда от Комитета за войнишките паметници с председател Здравко Зафиров, който също така е зам.-кмет на Пловдив. Четох интервю с г-н Зафиров във в. „Сега“, където той обяснява откъде дошла идеята. От комитета решили да поставят паметна плоча на загиналите български войници край Одрин и ей-така, някак си, им хрумнало, че „не можем на реципрочен принцип да не възстановим паметта на турските войници, които са загинали... [целият текст]

Тошо Тошев и „Лъжата“ - 20.06.2004 г.

        Този път ще се спра на моя любим вестник „Труд“, който бях позабравил за известно време. Трябва да кажа, че понеделнишкият брой на „Труд“ тази седмица много ме впечатли. Защо ли? Ами защото аз все повтарям, че медиите не се занимават с култура, а неуморно ни заливат с помия, че по вестниците няма рецензии за книги, а в най-добрия случай анотации от по три реда, от които не успяваш да разбереш нищо за книгата. Е, ето че в „Труд“ ме опровергаха. Цяла страница, посветена на една книга! На коя книга? На книгата „Лъжата“ от главния редактор на „Труд“ Тошо Тошев... [целият текст]

[по-новите текстове от рубриката]

Коментарите в тази рубрика се четат и в предаването на автора „Всяка събота“ по радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.

Отзиви в медиите за предаването:

„Надуйте децибелите“, в. „Литературен вестник“, бр. 30, 22-28.9.2004 г., с. 2

e-mail: amigov@abv.bg