Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

Да ви призная, затрудних се, докато намеря тема за днешния си коментар. Цяла седмица по вестниците нищо интересно и съществено не се изписа: всички се занимаваха само с това дали ще падне шефът на парламента и дали това е генерална репетиция за смъкване на правителството. Сякаш това има някакво значение за хората извън парламента и правителството.          Често ми се случва да повтарям, че българската преса се вторачва все в „голямата политика“, като под това обикновено разбира парламентарни изказвания и публични прояви на Бойко Борисов. Вестите от света също обикновено се свеждат до изказвания: на Буш или на Путин, в най-добрия случай на Гюнтер Ферхойген. Онова, което не засяга пряко и очевидно България, по правило се игнорира. Изглежда трудно да се разбере, че в глобализиращия се свят неща, които на пръв поглед нямат нищо общо с България, са много по-важни от парламента и Бойко Борисов. Защото са от огромна важност за света. А България, независимо дали ни се иска или не, все повече ще става част от този свят. Всичко ни засяга вече. Всичко, което става на тази все по-малка планета.          Една бележка във вестник „Сега“: „Г-7 обмисля план „Маршал“ и за Африка“. Говори се за опрощаване на милиарди долари дългове, за увеличаване на хуманитарните помощи с пъти. Историческа инициатива, която, ако действително бъде прокарана, ще има трайни последствия за целия свят. Каква е българската реакция? Симптоматично в надписа до снимката се посочва, че на нея е изобразен бившият министър-председател на РЮА, Нелсън Мандела. Някой да е чувал за РЮА? Как се дешифрира този странен акроним? „Републиката на Южна Африка“ ли? Толкова им дреме на журналистите за Южна Африка, не знаят даже как се нарича на български...          Това имплицитно журналистическо пренебрежение е, разбира се, само подготовка. Като прочетох малкото изказвания от прословутите „форумци“ на „Сега“, ми се изправи косата. „По Африка е достатъчно да се качиш на дървото и да се наядеш... Петрола е в изобилие... Значи ако в София не си купиш билетче, рискуваш да бъдеш бит, а тук става дума за милиарди изплюскани пари... Какви опростявания на дълговете бе... Да си ядат лайната...“ Тук се проявяват едновременно две дълбоко притеснителни характеристики на съвременния българин. Първата е принципът „Я не сакам на мен да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“. Хора, които навярно представа си нямат нито от историята, нито от географията, нито от сегашните действителности на Африка, изпадат в диво озлобление, защото някой се осмелил да предложи на африканците помощи. Има и друго: неслучайно започнах с това, че медиите много твърде много се взират в собствената ни черга и не гледат какво става навън. Така се толерира една самодостатъчност, която по отношение на Другия води в най-добрия случай до пренебрежение, а по-често до откровена омраза. Все още робуваме на митовете, че българинът е любознателен и дружелюбен към другите култури. Нищо подобно. Българинът е изолационист, ксенофоб и расист. Това е елементарен извод, за който е достатъчно да си поговориш пет минути с някой средностатистически нашенец на съответната тема. Тъй че тук не става дума за махмурлийските приказки на шепа хора, които виртуално-ритуално си чешат езиците в Интернет. Става дума за дълбока нагласа, за традиция. И за опора от страна на медиите, чието невежество подхранва невежеството на потребителя. Как го беше казал Гоя? Сънят на разума ражда чудовища...         05.02.2005 г.       ---   * Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.