Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

Тази сутрин отварям вестник „Сега“ и гледам на първа страница - „МВР погва сайтовете за безплатни филми“. От текста се разбира, че в МВР обмислят поредната стратегия за борба с фрий-сървърите, която за сега се пази в тайна и за която сами признават, че шансовете за успех били минимални. Помагат им обаче от Асоциацията на музикалните продуценти, защото, естествено, не им харесва, че продуктите им не се купуват, а вместо това се източват от Интернет. Мало и голямо вдига патардия, че пак сме в черния списък на американците за интелектуално пиратство.          Не знам кои още страни включва този списък, но интелектуалното пиратство е факт в цял свят. С развитието на интернет-технологиите стана елементарно да качваш и да сваляш от мрежата огромен брой филми, музика и програми. В България, разбира се, това е много по-разпространено: на практика май не познавам човек, който да има достъп до интернет и да не го прави. Не че е правилно. Не че е законно. Но когато един оригинален музикален диск ти струва 40 лева, а под носа ти в интернет има сайт, от който можеш да си го изтеглиш безплатно за десетина минути, трудно ще се въздържиш да не го направиш.          Оттук следва твърдение първо: в България (както и в много други страни) продуктите на филмовите и музикални компании са на недостъпно високи цени и потребителите са принудени да си ги набавят по нелегални начини.          Продължаваме нататък. От МВР са наясно, че шансовете за успех са минимални. Под статията във форума някой беше написал, че шансовете са не минимални, ами нулеви. И това е така. Дори да се закрие днес някой популярен фрий-сайт, той утре ще се появи с нов адрес. Ако го закрият пак, той ще се появи наново и т. н. Няма начин да бъде контролиран обменът на информация в интернет.          Оттук следва твърдение второ: производителите не могат да се преборят с пиратството в интернет. Това означава, че ако искат да продават продуктите си, могат да го постигнат само с пазарни, а не с репресивни механизми. Или казано по-просто, да им смъкнат цените. Защото ако дискът струва някаква по-нормална цена, тогава вече ще се замисля дали да не се възползвам от предимствата на оригиналния запис, специфичното усещане да си го имаш, обложката, която в съвременната музика е неделима част от крайния продукт.          Впрочем, миналата седмица тук ми гостува човек-музикант, с когото засегнахме тази тема. „Ти какво предпочиташ“, попитах го: „да те пиратстват и по този начин музиката ти да стига до някого, или да не те пиратстват и така никой да не те слуша?“ И той каза, че не може да се отговори еднозначно на този въпрос. Фрий-сайтовете може да погазват авторското право, но пък по този начин разпращат музиката на същия този автор до максимално широка публика - нещо, което музикалните къщи никога не биха могли да направят. Всичко това означава, че проблемът е много по-дълбок, отколкото си мислят продуцентите и полицаите. Развитието на интернет технологиите заплашва въобще сега съществуващата система на разпространение в музикалния и филмовия бизнес. И да ви кажа право, това ще вземе да излезе за добро.         18.12.2004 г.       ---   * Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.